"Не е коректно аз да коментирам българските позиции, но промяната на фокуса от първоначалния в сегашния - признаване на българско малцинство, различно от македонско мнозинство, е правилният път, по който трябва да се води процесът", каза на пресконференция днес министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи.
Той уточни, че принципът, от който той се води в преговорите с България е "нищо не е договорено, докато всичко не е договорено и е важно да има един пакет от взаимносвързани елементи като процес на изпълнение на договорените точки".
"Мисля, че не трябва да ни плаши искането на която и да било етническа общност за защита на правата ѝ през институциите в Скопие. Пречи ми, когато представителите на българската общност отиват в София и се срещат с българските представители, защото България не е тяхната държава. Това са наши граждани", каза Османи и поясни, че срещата му през седмицата с Петър Колев, председател на Граждански демократичен съюз, е била именно с тази цел - интегриране на всички общности, защото ако представителите на българската общност бъдат отхвърлени, те "нямат друга алтернатива освен да отидат и да се срещнат с представители на институциите в София".
"За пръв път представител на българската общност се срещна с министър на външните работи", уточни Османи.
"Българската общност трябва да се обърне към институциите в Скопие, да кажат сами дали имат определени трудности, дали търсят определени начини как да се интегрират по-добре и това не трябва да бъде табу. Не трябва да ни плаши, защото това е нашият най-силен терен. Няма терен, на който сме по-силни от мултикултурализма. В това отношение ние постигнахме най-много от която и да е държава, не само в региона. Но да се редефинира дебатът "преди и след 1944 г." не сме приемали", изтъкна министърът на външните работи на Република Северна Македония.
Той повтори тезата си, че с Рамковия договор от 2001 г. Република Северна Македония само е спечелила от това, че етническите общности в държавата са влезли в Конституцията и с това тя е станала модел за успешно функциониране на мултиетническа държава.
"Имам крайна цел и тази крайна цел е Република Северна Македония да стане европейска държава, да нормализира отношенията със съседите си, запазвайки най-важното за гражданите. Затова трябва повече мъдрост в действие, отколкото емоции. Затова тази работа трябва да се върши с хладен ум и горещо сърце. Но гражданите могат да бъдат спокойни, че няма да позволим нищо, което по същество е идентичност за тях, да бъде ощетено", каза Османи, цитиран от БТА.
На 20 февруари ще има нова среща на експертите от министерствата на външните работи на България и Република Северна Македония, информира той.
Снимка: БГНЕС
Харесайте страницата ни във Facebook ТУК
Джордж и Амал Клуни стартираха италианското си лято
Германски гей депутат подаде оставка след разкритие за дете от сурогатна майка
Климатичният шок започва да се измерва в милиарди
Мъртвопиян зад волана: Шофьор с 3,5 промила побягна от полицията
Защо феноменът на Рейно може да се обостря и през лятото?
Експериментална ваксина забавя развитието на мозъчни тумори
Какво да сложим в аптечката и багажа, когато пътуваме надалече с бебе или дете?
Мъждрян – противовъзпалително, антиоксидантно и леко слабително растение
Персеиди 2026: Как да наблюдаваме най-добрия звездопад на лятото
Мечки в Аляска преминават към нощен лов заради присъствието на хора
Може ли човечеството да се размножава в Космоса: Какво разкриха китайски учени
„Отпечатък на смъртта“: Учени откриха нов начин за разпространение на вируси
Родни полицаи бяха част от международен удар срещу мрежа за трафик на мигранти
Кметът на Ню Йорк обмисля арест на Нетаняху по време на събрание на ООН
Забравено олио върху котлон предизвика пожар във Варна
Обиколил света приключенец ще плува за 14-и път в маратона Галата – Варна
Хванаха за ден 30 шофьори с алкохол или наркотици
Кадър на деня за 18 юли
На Световното първенство Джани Инфантино прелетял разстояние, колкото две обиколи около Екватора
Ню Йорк не е строил толкова много жилища от 1965 г.
Париж ще удвои данъка върху незаетите жилища от 2027 година